I. От линейна към кръгова икономика: нов бизнес модел за малките и средни предприятия
Кръговата икономика представлява основна промяна в начина на мислене относно съществуващите парадигми на икономиката. Тя предлага нови начини за „лавиране в бизнеса“. – Дове Ян Устра
Кръговата икономика предоставя възможност да пресъздадем нашата икономика, правейки я по-устойчива и конкурентноспособна. Това ще е от полза едновременно за европейските бизнес, индустрии и граждани. Изчислено е, че насърчаването на концепцията за кръговата икономика в Европейския съюз ще доведе до увеличение на БВП с до 7% и икономии в размер на 600 милиарда евро - или 8% от годишния оборот - за бизнеса. Освен това ще бъдат пряко разкрити 170 000 нови работни места като в същото време общите годишни емисии на парникови газове ще се намалят с 2-4%. Кръговата икономика е ключов аспект на зелената икономика, базирана на оптимизирането на методи вместо на елементи, далеч от „изхвърлянето на ресурси“, за гъвкави и продуктивни кръгови системи. Кръговата икономика играе важна роля за насърчаването на иновациите, ресурсната ефективност и по този начин конкурентноспособността. За бъде една кръгова икономика успешна, има нужда от нови бизнес модели, което означава рециклиране, поддръжка и подобрение. Това изисква голям брой нови и по-тесни сътрудничества между МСП, тъй като МСП съставляват повече от 98% от бизнеса в ЕС, за един вид симбиотично сътрудничество, където компаниите постоянно използват отпадъците си помежду си чрез преобразуването им в нови ресурси (промишлена симбиоза). По тази причина кръговата икономика е предизвикателство за ЕС, което налага нуждата да променим начина, по който правим бизнес, с оглед на това да подкрепим европейската визия за интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж.
Европейската комисия прие амбициозен пакет от мерки за кръгова икономика, който включва преработени законодателни предложения относно отпадъците, за да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика. Пакетът от мерки включва План за действие за кръгова икономика на ЕС, който създава конкретна и амбициозна програма за действие, с мерки, покриващи целия цикъл: от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара на вторични суровини. Анексът към този план за действие определя срока за изпълнение на тези цели. Предвидените мерки ще допринесат за „затваряне на цикъла“ на жизнения път на продуктите чрез по-ефективно рециклиране и повторно използване и ще са от полза както за околната среда, така и за икономиката. Следователно МСП могат да спечелят от възможностите, които кръговата икономика предлага. Все пак, отговорните фактори в политиката трябва изцяло да са наясно с потенциала на кръговата икономика като в същото време разбират трудностите, пред които МСП са изправени във връзка с озеленяването на техните продукти, производствени процеси, бизнес практики и услуги. Освен това МСП трябва да имат достъп до образователни мрежи, за да са в крак с новите технологии или да комуникират с потенциални клиенти или инвеститори с цел да се възползват от възможностите на кръговата верига за създаване на стойност.
II. Преосмисляне на начина на работа
Ако имате продукт, услуги и клиенти/купувачи, значи това е отправната Ви точка. Сега очевидното, което трябва направите е да „преосмислите“ начина, по който работите: продуктите и услугите директно ли са свързани? Отговорни ли сте за продукта през целия му жизнен цикъл? Можете ли да промените бизнес модела си към такъв, който да е основан на гарантиране на крайни резултати? Това е комбинацията от продуктите, услугите, обещаното качество и купувач, който плаща за изпълнението. Купувачът не купува лампата (или колата, пералнята, бормашината и др.), а плаща за светлината, защото всъщност това е, което той/тя иска: светлина на масата! Започнете това с Вашите съществуващи продукти и клиенти: те ще се приспособят доста лесно. На практика става въпрос за промяна в типичния установен ред: можем ли да използваме и да употребяваме повторно нашите материали/продукти? Можем ли да изградим модели на продукти, услуги и бизнес като променим практиките или се нуждаем от нещо друго: за нещо коренно различно? Въпросът е: кое предпочитате – революция или еволюция? И двете са могъщи, но революциите взимат жертви, а еволюцията отнема много дълго време. Индустриалната революция доведе до огромно социално и икономическо развитие. Резултатите са едновременно новаторски и разрушителни. В името на дълготрайното съществуване на бизнеса, и слабите, и по-силните сигнали за промяна трябва да бъдат взети под внимание. Тези сигнали са навсякъде около нас: наличността на ресурси на пазара е непостоянна от гледна точка на цена и външен вид, новите методи на производство (например 3D или роботизиране) водят до нови вериги в бизнеса, качеството е повсеместно, но услугите са често уникални, а дори и по-скоро уникална пазарна характеристика - купувачът предпочита „консумация без вина“ и фирмите трябва да осигуряват това. Просто няколко сигнала, подсказващи нуждата от промяна.
Кръговата икономика е нов подход към икономическата система. Той слага край на линейния начин на работа и въвежда такъв, насочен към „затваряне на веригите“. Ако се вгледаме в природата, основавайки се на тези принципи, можем да видим, че тя е комплексна система с много взаимоотношения и взаимозависимости. Затова, промяната на системата трябва да се направи чрез правилните механизми: тези, които създават нови стойности и повишават качеството. „Търсенето на Немо“ става „търсенето на механизми“. Първият механизъм може да бъде намерен в „нарастващите условия“: как можем да създадем положение, което да насърчава растежа, който целим? Тези условия са първият механизъм. Вторият механизъм е в основата на икономическите резултати: как да реагираме на промените в пазара с цел да останем на него? Третия механизъм трябва да бъде търсен сред хората: бизнесът представлява групи от хора с определена цел и способности. Намирането на правилните хора в компанията е ключово. Анализирайте системата, мислете за взаимоотношенията и взаимозависимостите, наблюдавайте как се завъртат веригите за обратна връзка и как те могат да бъдат използвани.
„Да спасим Земята“ е всеобща идея, основана на идеализъм или реализъм. Това по-скоро е послание на идеалистите или поне е виждано като такова. Реакцията е главно следната: „оставете ги (правителството, големите компании и др.) да започнат, а пък ние ще видим...“ Бихте казали, че това е защото каузата е толкова мащабна, толкова всеобща, че индивидът се чувства некомпетентен да бъде част от решението на проблема. Често решенията са видими, но не се прилагат, поради аргументи, свързани с равнопоставеността. Спасяването на Земята е разбира се добра амбиция. Въпросът е, дали това ще бъде постигнато посредством идеализма и стратегията „по-малко – по-добре“? Или можем ли да създадем нови работни условия в нашето общество и икономика? Идеализмът е стимул за сравнително малки групи от хора и основата за разграничението между добро и зло. Когато успеем да променим икономиката си в работеща система, която прилага природните принципи, тя ще повиши качеството на живот и тогава правенето на добро дори чрез малки крачки ще се превърне в огромни скокове...
Човечеството има една способност, която може да се окаже решаваща: способността да разсъждаваме и да се учим. Предприемачите имат тази способност и възможността да създадат бизнеси, които превръщат промените в реалност. Помислете за промените, които предприемачите в Силиконовата долина са направили. Никой не е очаквал, да речем преди 20 години, че нашите мобилни устройства ще бъдат използвани за други неща, освен за обикновен телефонен разговор, а дори и това е било футуристично за мнозина. В наши дни дори можем да ловим Покемони. Тоест: „Да, можем!“ е част от реалността. Нуждаем се от фокусиране върху характеристиките на промяната. Бизнесът трябва да преосмисли настоящите си модели. Например за продукти като техническите устройства: всеки производител си мисли, че е уникален и че произвежда най-добрия продукт. Два въпроса трябва да бъдат взети в предвид: 1) най-добър е в настоящия момент и 2) конкурентите мислят същото за своите продукти. Не качеството на продукта променя пазара, а предоставените услуги и изпълнението го правят. Нито Kodak, нито Nokia са преосмислили бизнеса си в правилния момент. Кой си ти? Kodak?
На нивото на иновациите на системите, решенията се взимат в заседателните зали. Сега въпросът е: кои са темите, които трябва да бъдат обсъдени там? Дали е развитието на наличност на ресурси? Или са техническите въпроси, нуждаещи се от вниманието на проектантите на продуктите? Не, важните теми са свързани с „оцеляването на компанията”, пазарните тенденции, които влияят върху позицията на компанията и други фундаментални въпроси, свързани със съществуването на фирмата. Това би привлякло вниманието на Изпълнителния директор и може би в заседателната зала ще се реши да няма промяна за момента. Истинските иновации са радикални. Те могат да бъдат на техническо, производствено или системно ниво. Повечето иновации са насочени към повишаване на продуктивността, оптимизиране на съществуващия начин на работа. Това е дилема: колко радикално може да бъде или искаме да бъде? Да започнем на дребно може да е добър избор: може би дори в безопасна среда (да обособим нови дейности или външни образувания). Въпреки че стартирането със съществуващите продукти в нов бизнес модел изглежда като по-безопасен начин да се реализира промяна. Спрете да продавате, започнете да доставяте услуги: крушката или светлината, това е въпросът. Това ще доведе до ново търсене в продуктовото проектиране, ще завърже нови връзки с клиентите/пазара, което ще доведе до приемственост в компаниите и накрая ще приветства нови ценности в употребата и повторното използване на продуктите. По тази причина, може би въпросът е на какво ниво работите в компанията и колко широк е кръгът Ви на влияние? Започнете оттам, просто започнете!
Дизайнът е фундаментален при създаването на кръгов бизнес. На продуктово ниво ще става въпрос за разглобяване или използване и повторна употреба. Когато компанията не продава „стоката” повече, ще запазва собствеността върху нея, след което стойността на продукта на вторичните пазари ще зависи от стойността на възстановените части и от възможността за повторно използване на ресурсите. Това са новите икономически стимули за продуктовия дизайн. На следващо място стои нуждата от необходимост от проектиране на услугите. След като услугите започват да заемат централното място на пазара е нужно цялостното им проектиране, което ще открие нови перспективи за функционалните възможности на компанията. Това, което виждаме е, че тези въпроси, касаещи дизайна, също така разкриват нуждата от преструктуриране на бизнес модела. Проект на бизнес модел, насочен към кръгов бизнес е интересен, вдъхновяващ и задава нов пазарен подход. Това е интелигентно предприемачество: повторно проектиране на продукти, услуги и бизнес модели.
В наши дни клиентите искат добро изпълнение и не просто Вашия продукт. Това предполага, че продуктът изпълнява предназначението си, обслужването е отлично, доставчикът носи отговорността и клиентът плаща за резултата. Това прави клиента и доставчика щастливи. След това Вие удовлетворявате нуждите им, независимо дали те са видими или не. Например, ксерокс машините. Вече никой не купува ксерокс – сключваме договори с доставчика на даден брой фотокопия. Договорът гласи, че доставчикът е отговорен за изпълнението и потребителя плаща за него (фотокопията). Друг пример за нуждата от добри услуги са градските кафенета. Всички те са фокусирани върху висококачествено кафе и способността на персонала да общува с клиентелата. Какво иска клиентът? Добро място, на което да поседне с прилично кафе и добра Wi-Fi връзка. Тоест, кафенето със слаб Wi-Fi ще загуби клиентите от съседа, който също предлага качествено кафе. Собственикът на кафенето мисли, че става въпрос просто за качеството на кафето, но в същност самата услуга кара клиента да направи избора си. На този въпрос може да се отговори сравнително кратко: винаги вярвайте в „силата на индивида”. Ако имате идея, преследвайте я! Това ви прави компетентни. Промяната започва някъде с някого и този някого може да сте Вие. Проправете си път в организацията, бъдете настоятелни и накрая ще видите резултати! Вашето главно качество трябва да бъде: „задай новия въпрос” и той е относно действителната потребност на клиента (дори и Вашите колеги да са клиентите Ви). Както споменах, всичко се свежда до установяване на изпълнението, от което се нуждае клиентът: дали той/тя иска лампа или се нуждае от светлина?
III. Предизвикателства, свързани със суровините
ЕС е силно зависим от вноса на суровини, които са от критична важност за силна европейска промишлена база, ключов изграждащ елемент на растежа и конкурентоспособността на ЕС. Увеличаващото се търсене на необработени минерали и метали и непостоянното ниво на цените на определени суровини, както и деформациите на пазара за някои от тях, наложени от определени държави, хвърли светлина върху голямото значение на суровините за икономиката и обществото. ЕС е самостоятелен и независим по отношение на производството на строителни минерали, в т.ч. агрегати (пясък, чакъл и натрошен естествен чакъл), редица видове глини за производство на тухли, гипс и естествен декоративен или оразмерен камък. Европейското производство на агрегати е приблизително 3 милиарда тона годишно. Около 91% от всички агрегати са произведени от естествени ресурси, 5% са от рециклирани агрегати и 2% са с морски произход или произведени. ЕС има също така голямо производство на промишлени минерали, чрез които захранва широк спектър от различни промишлени сфери. За определени минерали като магнезит, флуорит, бентонит, каолин и поташ Европа е важен световен производител. От друга страна ЕС е нетен вносител на много от тези промишлени минерали. Поради големите произведени и оползотворени количества на строителни и промишлени минерали съществува необходимост за подобряване на цялостното устойчиво представяне, за обхвата на материалите за първично производство и за осигуряването на по-висока пропорция на рециклиране. Европейската икономика е силно зависима от вноса на руди и метали. Само много малка част от металните руди се добиват в ЕС, което е го прави сравнително важен производител на някои като хром, мед, олово, сребро и цинк. Тази продукция е до този момент недостатъчна, за да отговори на европейското търсене. По отношение на рециклирането – употребата на рециклиран метален скрап представлява около 40% дo 60% от приноса в металното производство на ЕС според оценки от страна на промишлеността. За определени метали включително редки полезни изкопаеми и PGM ЕС напълно разчита на внос. По отношение на суровините на дървена основа ЕС до голяма степен самостоятелен и независим.Hезависимо от това налице е нарастваше потребност да се подсигури устойчиво предлагане от една страна поради увеличаващото се търсене от други крайни потребители от ЕС, като подчертаване био-енергията и също така търсенето извън пределите на ЕС. Развитието на био-базираната европейска икономика зове за нови био-базирани продукти, което също така ще допринесе за по-засилено търсене на суровини на дървесна основа и следователно ще допринесе за увеличаване на натиска за обезпечаване на тяхното предлагане. И в противовес – промишлеността на ЕС напълно разчита на внос по отношение на естествения каучук. Повече от 1.2 милиона тона естествен каучук се използват на годишна база в ЕС (например най-вече в европейската автомобилна индустрия), което представлява 11% от световното производство. В допълнение към това наличието на висока концентрация на производството в малко на брой страни през последните години доведе до висока степен на променливост на цените и на повишаващо се търсене на естествен каучук от развиващите се пазари – всичко това оказва натиск върху предлагането на суровини на разумни цени. Някои други суровини, служещи като промишлен изходни суровини, може да се сблъскат със сходни предизвикателства. Зависимостта от вноса е над 90% директно в случая с фосфатите или косвено по отношение на етилен и пропилен (нефтопродукти). Разработването на алтернативни източници (например етилен, източници, базирани на целулозни и отпадъчни изходни суровини) и технологиите за рециклиране са предизвикателство пред Европа.
IV. Предизвикателства за веригата на стойността
С оглед да се подсигури устойчиво предлагане Европа се сблъска с редица предизвикателства наред с цялата верига на стойността на суровините, съставена от проучване, добив, обработване/рафиниране, рециклиране, както и заместване. Знанието както по отношение на първичните и вторични суровини е разпръснато, терминологията и отчетните стандарти често се оказват хетерогенни в различните страни-членки, оказвайки влияние върху надеждността и сравнимостта на данните от Европа, което на свой ред прави дейностите по проучване и добив в рамките на ЕС изключително трудни. Минералният потенциал на Европа е недостатъчно проучен както по отношение на подземните (в частност на дълбочина над 150 метра) и подводните в специалните икономически зони на страните - членки на ЕС. Високите разходи за дълбочинни проучвания, удълженото време за издаване на разрешителни и технологичните и икономически предпроектни разработвания на рудници са предизвикателства, с които се срещаме по целия свят. Основните възможности за достъп до суровини, които съществуват към настоящия момент в ЕС и най-вече по отношение на операции в рудници на големи дълбочини, са в неконвенционалните повърхностни залежи или в малките залежи. Океанското дъно също може да съдържа ценни суровини като мед, цинк, злато, сребро и редки метали, които да доведат до световна конкуренция за морските минерални залежи. Главните предизвикателства пред рудодобива от икономическо, технологично и екологично естество включват намаляване на инвестиционните разходи, елиминиране на процеса на натрупване на отпадъци и големи хвостохранилища, подобряване на гъвкавостта, автоматизацията, безопасността на операциите и подводният рудодобив, а също така въздействието на морската екосистема и ефикасният транспорт и логистика. Рамковите условия за първични суровини също могат да понякога да представляват предизвикателство за проучванията, рудодобивът и обогатяването, докато е важно да се запазят и по-успешно да се внедрят целите на законодателството в областта на околната среда и опазването й, като по този начин се допринесе за устойчивостта и ресурсната ефективност на суровинните сектори. Политиките по отношение на минералите не винаги са ясни и достатъчно ефективни (например разпръснати сред други политики, липса на държавна подкрепа за въвеждането им, некоординирани усилия на различните нива на ЕС (ЕС, страни - членки, регионални, локални) и други секторни политики (политиката на планиране на използването на земята, екологичната политика и в т.ч. биоразнообразието и управлението на отпадъците.)). Процедурата по издаване на разрешителни за рудодобив може да е много дълга и понякога непрозрачна. Докато цялостният потенциал за провеждане на минни дейности на територията на Европа е висок, достъпът до земя е друго ключово предизвикателство за добивната промишленост, където конкурентни видове земеползване може да стерилизира депозити за бъдеща употреба. Общественото недоверие към суровинната промишленост, която в определени страни – членки се основава на минно наследство и инциденти, често е предизвикано от липса на информация по отношение на суровините в обществото. И накрая - там също е необходимо да се проучат всички съответни средства като трансевропейските транспортни мрежи, да се разработи необходим транспорт и логистична инфраструктура и технологии за устойчиво и конкурентно предлагане на суровини в ЕС. В допълнение към това собствеността на горите често е фрагментарна и горското стопанство е недобре развито, което води до по-ниска от оптималната производителност. В този смисъл съществува потенциал да се увеличи устойчивото мобилизиране от горите на ЕС.Различните изходни материали за суровини стават все по-комплексни и по-нискокачествени и техният състав може да се окаже приемлив във времето, което прави тяхното обработване и рафиниране по-сложно с увеличена консумация на енергия, както и повишено потребление на вода за единица от концентрирана продукция. Ефективното и устойчиво обработване и рафиниране изисква поредица от комплексни и интегрирани технологии, системи и процеси, водещи до високи инвестиции за инсталации. Това в комбинация с факта, че цената на енергията в ЕС е по-висока показва, че единственото решение може да бъде икономически възможно, когато се работи в конкретни мащаби и за предвидими и достатъчно дълги периоди от време. Нещо повече – еволюцията към по-комплексни продукти, които съдържат множество метали (в това число критични сурови [КС] и други технологични метали), минерали, материали на дървена основа или полимери, създават предизвикателства пред рециклирането на суровини, както е описано (само за минерали и метали) в последния отчет на Международния ресурсен панел UNЕР “Рециклиране на метали: опции, ограничения и инфраструктура“ Най-общо казано свързаните схеми за възстановяване са комплексни и прилагат различни стъпки, включващи събиране и логистика, раздробяване и механична предварителна обработка, която цели селективно да бъдат отстранени опасните и ценни компоненти; концентриране на желаните материали с помощта на механична и/или химическа обработка; и рафиниране/обогатяване и прочистване на желаните минерали. Главното предизвикателство е да се избегнат загубите, които са възможни и се проявяват в различните стъпки от процеса на възстановяване, както и подсигуряване на високо качество на рециклирането. Това налага, наред с другите, осигуряване на технологични решения както и правилната икономика и рамкови условия за подобряване на това възстановяване. Много високотехнологични метали от ключово значение за високотехнологичните промишлености в ЕС все още имат нива на рециклиране под 1% в глобален план след десетилетия употреба Много ниските нива на събиране за конкретни потребителски стоки за еднократно потребление, които съдържат критични суровини или други редки материали (например дърво), възпрепятства веригата на рециклиране на продуктите за еднократна употреба независимо от съществуващите технологии за рециклиране, които биха позволили възстановяването на широк спектър от тези материали и по този начин се допуска загуба на възможности за увеличаване на предлагането на ценни вторични суровини. Икономическите условия за събиране и рециклиране на определени ценни и критични материали в ЕС са неадекватни и не всички събрани частици позволяват оптимално рециклиране (примесни срещу отделени). Въпреки че законодателството на ЕС за отпадъците включва комбинация от цели както за събиране, така и за рециклиране/възстановяване, те са на базата на теглото и по този начин не предоставят стимули за предаване на критични материали за рециклиране, когато са в малки количества. Следователно в Европа някои метали и материали за скрап се превръщат в крайна сметка в шлака, пътни конструкции или сметища, а дървото от своя страна се оказва в депото или се изгаря или се изхвърля, вместо да се използва повторно и се превърна в продукти с добавена стойност.
В допълнение продуктите понякога са направени по начин, който прави тяхната употреба във веригата на стойността субоптимална, животът им по-кратък или прави тяхното поправяне или тяхното разглобяване за скрап – с оглед рециклиране на редки метали или други материали – трудно, следователно – неикономично и почти невъзможно. Рециклиращите компании също понякога пропускам информация за наличието на критични суровинни материали в продуктите или как те могат да бъдат възстановени. Понякога сме свидетели на недостатъчно доверие от страна на крайните потребители по отношение на качеството на рециклираните материали, което може отчасти да се дължи на комуникации и маркетинг. През последните десетилетия ЕС износа на ценни отпадни материали нараства значително, докато вносът пада също до голяма степен. Нелегалните товари с отпадъци са трудни за оценяване, но се смята, че те съставляват 20-25% от всички превози на товари. Нелегалните превози на товари и ниското ниво на рециклиране имат вредни ефекти върху човешкото здраве и околната среда, създават нелоялна конкуренция за сметка на спазващите закона оператори и води до увеличаване на загубите от ценни ресурси в случаите на слабо или никакво обработване. Дори ако нивата на рециклиране на някои материали могат да бъдат оптимизирани до максимално висока степен, цялостното увеличение на търсенето на критични суровини дава сигнал, че Европа също трябва да прибегне до употребата на решения, базиране на заместители в рамките на следващото десетилетие. Голям брой от устройствата във всички потребителски и бизнес среди изпозалят значителни количества на определени КС и високите производствени нива на много широк кръг от сплави, твърди материали и стомани, използващи значителни количества на огнеупорни метали (W, Mo,Ta, Nb, Hf, Zr, Cr, V, Ti) и някои много редки метали (например РПИ, Re, Ir), които са ключови за разработването на въглеродни технологии, които също подчертават нуждата от използването на заместители. Разработването на алтернативни решения може също да даде възможност на Европа да разнообрази предлагането на суровинни източници, които са необходими, например, както в случая с естествения каучук или да редуцира търсенето на специфични суровини чрез разработването на нови материали, които изискват по-малко материали. В този контекст био-базираните заместители могат да бъдат взети под внимание, когато това е уместно. Нещо повече – проучванията и разработките (R&D) в сферата на суровините все още са разпръснати сред различните играчи. Основното финансиране на R&D идва от индивидуални компания, Рамковата програма за проучвания на ЕС и страните – членки. Необходимо е по-голямо сътрудничество между индустриалните участници на пазара и изследователите в ЕС, както и по линия на цялата верига на стойността. Необходимо е да бъде улеснена ефективната комуникация между ЕС и властите в страните – членки, индустрията и научните среди. Броят на специалистите в областта на суровините (както за първични, така и за вторични суровинни сектори) трябва да се увеличи и взаимодействието трябва да бъде поощрено между производители и крайни потребители, както и между подотраслите, които включват (без претенции за изчерпателност) геология, геохимия, геофизика, преработка на минерали, рециклиране, минно инженерство, металургия, материални науки, собственици на гори и мениджъри, базирани на горите стойностни вериги, социални и хуманитарни науки, икономика и т.н.
Като се има предвид високата степен на зависимост на Европейската промишленост на международния пазар, за да осигури своите доставки на суровини и глобалния характер на веригите на стойността за суровини и материали, формите на международното сътрудничество е важен и между секторен аспект на устойчивото снабдяване със суровини. Европа е континент с дългогодишни минни традиции, развита образователна система по отношение на минната промишленост, много напреднала технологична база и високи екологични стандарти, а също така може да бъде привлекателна цел за чуждестранни инвестиции. Налице са възможности за диалог и сътрудничество между ЕС и технологично напреднали и страни производителки на суровини, както и с международни организации и фирми. По отношение на проучванията и иновациите съществува необходимост от по-добро използване на енергиите между изследователските програми с технологично развитите страни, за да се насърчи трансферът на европейски технологии към по-слабо развити страни. Знанията и суровини потоци също изискват сътрудничество с международни партньори, за да се постигне пълен поглед над проблематиката на глобално ниво. Политиките, свързани със суровини и материали с, умения и опит - са области, в които Европа може да обменя добри практики с международни партньори, които имат усъвършенствани добивни и политически рамки за рециклиране. Европа може да предложи своята помощ и подкрепа на партньори в Африка, Латинска Америка или съседни на ЕС държави, например чрез Панафриканската програма. Освен това европейските минни стандарти и постижения не винаги успешно се изнасят в цял свят, а европейските екологични изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от минните компании, не са признати в целия свят. Страните-членки на ЕС могат да се извлекат ползва от по-доброто координиране на подхода си към страните, които не са членки и по този начин се избегне дублирането на дейности, в области, в които ЕС и националните действия могат да се подкрепят взаимно.
V. Най-добри практики
1. Lakeuden Ympäristöhuolto (FL)
Lakeuden Ympäristöhuolto Oy стартира използването на първото оптично управление на сортирането на отпадъците във Финландия. Компанията събира отпадъчен материал от строителни обекти, компании, както и от някои обществени организации. В резултат на това ново оптично сортиране на отпадъците, компанията е способна да използва повторно материалите както никой друг във Финландия. Lakeuden Ympäristöhuolto събира пластмаса, метал, стъкло, дърво и т.н. Пластмасата например ще бъде оптично анализирана и различните ѝ подвидове ще бъдат сортирани за повторно използване. Оптичното сортиране има възможността да прави това ефективно и по начин, по който човешкото око не би могло. Във Финландия общините имат собствени обекти за управление на отпадъците, които частните потребители са длъжни да използват. Те са изградили значително по-голям капацитет за изгаряне на материала, подлежащ на повторно използване. Според Lakeuden Ympäristöhuolto, значителни количества такива материали се изгарят всяка година, вместо да бъдат използвани повторно. Проблемът е, че съгласно финландското законодателство, общините събират буклука от частните лица.
Въпреки че рециклирането набира популярност във Финландия, лицата не са способни да сортират материалите, както оптичната система би могла. Например, различните видове пластмаса не могат да бъдат сортирани от хората по начин, по който би им позволил да бъдат използвани повторно веднага. Lakeuden Ympäristöhuolto пряко използваха повторно 58% от материалите, които получаваха. 34% бяха използвани производство на енергия и 7% - за друга повторна употреба като биогаз. В резултат на системата за оптично сортиране, компанията е способна директно да изпозлва повторно 85% от материала, който получава. Тази промяна е много значима. Рециклирането, извършвано с човешко око/ръце не е най-добрият похват в модерния свят. Хората са прекалено мързеливи да рециклират и техните умения за сортиране на материали са ограничени. По-добри технологии са на разположение в наши дни и те трябва да бъдат широко използвани.
Европейският съюз и страните членки трябва да налагат използването на най-съвременни технологии за по-ефикасно рециклиране. Не можем да си позволим да хабим ценните материали като ги горим или като не ги вкарваме в употреба. Трябва да създадем системи, в които компаниите ефективно да събират и да използват повторно материалите. Lakeuden Ympäristöhuolto посочи Ню Йорк като пример за Европа относно повторното използване на материалите и оптичното им сортиране.
2. Обращение във фабрика за обработка на дървесина Kohiwood (FL)
Компанията за обработка на дървесина Oy Kohiwood Ltd (община Сойни, Финландия), активно прилага напреднали практики за обращение и оползотворяване на страничните продукти. Фабриката има дъскорезница и около половината ѝ продукция е допълнително преработена чрез интегрирано съоръжение в глулам лепени ламинирани панели от дървен материал. Най-различните видове странични продукти на процеса трябва да могат да се използват в обращение, защото потокът от материали е толкова силен, че не би могъл да бъде обработен като отпадък. Фабриката функционира през цялата година, но страничните продукти са частично използвани като биогориво за производството на топлина, което е по-интензивно през зимата, отколкото през лятото. То изисква складиране и различни начини за оползотворяването на потока от материалите от странични продукти. Различните видове странични продукти налагат използването на разнообразни партньори и технологии, затова трябва да има широка мрежа от партньори за сътрудничество, за да бъде завършен обменът. За процеса на обращение е нужно активно партньорство, защото търсенето на капацитети от партньорите варира в зависимост от сезона, но производителния фактор е константен през цялата година. Някои партньори поставят различни изисквания за преработване на страничния продукт, за да бъде той подходящ за тяхната технология, затова за да се оптимизират ползите е необходимо качествено сътрудничество и партньорство. Производството на дъскорезницата и глулам панелите от дървен материал няма как да бъдат рентабилни без продажните цени, получени от страничните продукти, затова оптимизиран и ефективен начин за използването на обмяната на странични продукти е ключовият бизнес фактор за компания Kohiwood. Обращението трябва да е стандартна част от бизнес процеса в дървообработвателната индустрия, за да я направи печеливша и да се избегнат проблемите с отпадъците и околната среда.
3. Кръговата икономика на пластмасата в Уелс (UK)
Качеството може да бъда повишено чрез осигуряване на достъп до незамърсени изолирани суровини. Конкурентноспособноста е възможна чрез фокусирането върху качеството предприемането на „правилните действия“ в смисъл на рециклиране и повторно използване на отпадъчни продукти и това може да привлече купувачите на международно признати марки. Ключът за това е качеството и неговото гарантиране. Това е позволило на Pulse Plastics да бъдат конкурентноспособни и да развият широка гама пазари за рециклирани и повторно използвани пластмаси. Чрез фокусирането в качествен продукт, Pulse Plastics понастоящем снабдяват международни марки като TATA Steel, както и фирми, действащи в мрежата на доставките за авомобилния сектор. Дейността на Pulse Plastic разчита на доставки на пластмасови отпадъци с местен произход (суровини) и на краен пазар за техния висококачествен продукт. Те могат да демонстрират на заинтересованите лица какво означава мислене и доставки в кръгова икономика, която улеснява едновременно и търсенето, и предлагането. Бизнесът се специализира в производството формовани и пресовани пакетиращи изделия за въглища и стомана. Защитните продукти са направени от 100% рециклирано HDPE и понастоящем се доставят до Tata Steel за обектите им в Обединеното кралство и Холандия. Pulse Plastics предлагат кръгови и местни решения и идеи. Приемайки отпадъци от пластмаса, те смилат суровите продукти и след това пресоват и режат продукта. По този начин те имат контрол над качеството.
4. Aage Vestergaard Larsen – От отпадъци към продукти (Дания)
През м. юни 2014 г. община Холбек (ОХ) взе решение да стартира проект, наречен „От отпадъци към продукти“. Идеята бе да се мотивират жителите на ОХ да събират разделно отпадъците си от пластмаса в специално проектиран контейнер. ОХ трябва да събира пластмасовите отпадъци и да ги сортира, за да може лицето, което рециклира, да произвежда качествен пластмасов гранулат, с който производителят на пластмаса от своя страна да е в състояние да произвежда контейнери за частните домакинства в общината. Пластмасови отпадъци от пунктове за рециклиране (главно предавани от жителите) също бяха част от проекта. За да постигне тази цел, ОХ сключи споразумения с фирмата за рециклиране на пластмаса Aage Vestergaard Larsen (AVL), с компанията за производство на пластмаса и инжекционно формоване Schoeller Plast (SP) и с Датския технологичен институт (ДТИ). Проектът бе подкрепен от Министерството на околната среда на Дания поради фокуса върху кръговата икономика. ОХ не разполагаше с работници с опит в сортирането на пластмаса, а подходящите умения бяха най-важния критерий за успех. За да се преодолее тази трудност, двама работници от общината преминаха специално обучение по сортиране на пластмаса. Друг проблем беше това, че Aage Vestergaard Larsen не разполагаха с производствено оборудване за рециклиране на пластмаса от частни домакинства, нито предходен опит в третирането ѝ. За да се справят с това предизвикателство, специално проектирана техника за отпадъци от пластмаса бе разработена от опитните служители на AVL. А нужният опит за третирането им беше изграден вътрешно чрез тестове. Scholler Plast не разполагаха с инструменти за производството на продукти от суровини, събрани от частни домакинства. За целта бяха инвестирани 200 000 евро в нови уреди, специално проектирани за производството на пластмаса, събрана от частни домакинства. Всички предизвикателства бяха преодолени и в резултат проектът постигна успех. Ясно е, че разделното събиране на отпадъци от пластмаса е много важна предпоставка за получаването на достатъчно качествени суровини. Важно е да се отдели време за обучение и мотивация на работниците, които отговарят за процеса на сортиране.
5. Aalborg Portland – Индустриална симбиоза в производството на цимент (Дания)
Творческото рециклиране е в ход. Отпадните продукти от производството на електричество се използват като суровини в производството на цимент. Накратко, Nordjyllandsvaerket произвежда електричество. В този процес електростатични филтри премахват летливата пепел в димния газ, а гипсова система премахва сярата. Гипсът бива продаван на Aalborg Portland като суровина за производството на цимент. Летливата пепел се използва също и като добавка в цимента. Накрая топлината, останала от производството на цимент се използва за отопление на град Олборг. Aalborg Portland е един от най-едрите производители на цимент в северната част на Европа. Компанията е един от световните лидери в енергийно-ефективното производство на висококачествен цимент. Освен това тя е и световният лидер в производството на бял цимент. Високите температури и уникалните технологични условия правят пещите за изпичане на цимента идеални за употребата на алтернативни горива и суровини. Изкопаемите горива, в частност въглищата и нефтеният кокс все по-често биват замествани в Aalborg Portland от въглеродно неутрални биогорива като отпадъци от месокостно брашно и дървесина. Всички съставки в тези алтернативни горива се оползотворяват напълно и не отделят никакви нови странични продукти. Aalborg Portland започват да използват летлива пепел в производството на цимент преди повече от 30 години. Летливата пепел е страничен продукт от производството на електричество в електроцентралите. Оттогава в производството на цимент се включват и редица други странични продукти. Съгласно дългогодишно партньорство, Aalborg Portland доставя кредна тор на местна електроцентрала (Nordjyllandsvaerket), която я използва в процеса на пречистване на димни газове. Този процес от своя страна произвежда десулфуризиран гипс, който се използва от Aalborg Portland като заместител на естествения гипс.
Освен това, производството на цимент се осъществява в много високи температури. Aalborg Portland пречиства димните газове от пещите и използва високата им температура за отопление на жителите на град Олборг. Количеството доставена топлинна енергия съответства на годишната консумация на около 21 000 домакинства. Отоплението се използва още и за фабриката и офисите на компанията. Продуктите, доставяни от Aalborg Portland, имат ключов и много значим принос за климатичните предизвикателствата, стоящи пред обществото. Все пак, фокусът върху устойчивостта и отговорността към околната среда се простира още и върху развитието на продуктите и производството им. Това изисква солидни инвестиции. Производството на цимент отделя въглеродни и други емисии. В продължение на много години, значителни инвестиции са направени с цел намаляване на емисиите, по-конкретно на въглерода, серния диоксид и азотния оксид. От 2010 г. около 15 милиона евро са похарчени за напредък в областта на климата и околната среда. Заложено е тези инициативи да продължат – Aalborg Portland планира да монтира десет големи вятърни турбини, които имат потенциала да заместят около 40% от съществуващата консумация на енергия на компанията с възобновяема. Около 40% от консумацията на енергия на компанията вече се основава на възобновяема енергия. Енергийното и екологично състояние на Aalborg Portland се представя открито в годишни екологични доклади. То също така е директно видимо и за купувачите на продуктите на компанията. Циментът разполага със сертификат за екологичност на продукта. Всички продукти на Aalborg Portland подлежат на рециклиране и съставните им части без изключение могат да бъдат изцяло оползотворени. Симбиозите между Nordjyllandsvaerket, Aalborg Portland и отчасти град Олборг, чрез предоставянето на отопление за жителите, е красноречиво доказателство за това, че рециклирането между промишленост и общество биха могли да вървят ръка за ръка.
6. Bio-on S.p.A – Производство на PHA биополимери (на изцяло биологична основа и 100% биоразградими) от различни отпадъци от хранително-вкусовата промишленост и странични продукти, получени чрез технологията BIO-ON (Италия)
Тази практика се състои в развитието на технологии за производството на PHA биополимери чрез валоризацията на отпадъци от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и на странични продукти. Крайният продукт PHA е на изцяло биологична основа и е 100% биоразградим както в почва, така и във водни продукти. В наши дни пластмасите се произвеждат главно от нефт и газ и не се разграждат, следователно замърсяват и оказват крайно негативно влияние върху околната среда, дивата природа, фауната, флората и хората. Нарастването на отпадъците от пластмаса в световен мащаб налага активни действия и стратегии, насочени към свеждането до минимум на негативното въздействие на нарастващото производство и консумация на полимерни материали, съгласно световната идея за защита на околната среда и устойчивост. Въпреки усилията, които бяха положени през последните десетилетия, като цяло количеството отпадъци от пластмаса по света главоломно нараства: настоящото и бъдещо управление на пластмасовите отпадъци остава огромен световен проблем. Въвеждането в нарастващия пазар на пластмасите на нови биопластмаси като PHA, които не са получени от нефт и са биоразградими в края на полезния си живот, би могло да допринесе за намаляване на вредните последици от нарастващата употреба на пластмасата като проблемна суровина и управлението в края на живота ѝ. Bio-on цели да демонстрира как промишленото производство на биополимер PHA, 100% биоразградим както в почва, така и във вода, линейни полиестери от ново поколение, способни да заменят и подобрят традиционната пластмаса, която е на основата на нефт и не е биоразградима (напр. PE, PP, PC, PET и др.), би могло да преодолее негативното им влияние и да допринесе за защитата и устойчивото управление на природните ресурси и екосистеми чрез устойчиво използване на суровините. Развитието на нови пазарни сегменти може да се окаже ключово – да се фокусира вниманието върху индустриализацията и индустриалното влияние на инициативата – никога да не се спира усъвършенстването на производствените елементи с цел да се намалят разходите и да се повиши конкурентноспособността и ако е възможно да се интегрират към други налични – целящи употребата на ресурсите в каскада.
7. AMP Рециклиране – Затваряне на цикъла в пакетиране на храни ILIP (Италия)
I.L.P.A. Group е една от малкото компании, които управляват цялата верига на доставки на r-PET: от употребена пластмаса до нови горещо-формовани опаковки за храна. ILIP S.r.l. е финалният етап на вертикалната интеграция на рециклирана от I.L.P.A. Group PET, преработваща r-PET в табли за храна като по този начин осигурява произхода и проследимостта ѝ. Пакетирането може да бъде оценено единствено във връзка с продукта, който съдържа и функциите, които изпълнява. Такава една оценка би показала, че в контекста на устойчивостта, пакетирането би следвало да се счита не като част от проблема, а като част от решението. Трите главни ангажимента на ILIP са: 1. ДА НАМАЛИ теглото на опаковките без да компрометира сигурността и срока за съхранение на пакетираните продукти. ILIP допринася за едно по-устойчиво и иновативно тегло на опаковките и подобрява съхранението с MAP; 2. РЕЦИКЛИРАНЕТО се е превърнало в икономически и природно устойчиво. ILIP е част от вертикалната интеграция на I.L.P.A. на веригата за доставки r-PET: ЗАТВОРЕНА СИСТЕМА от употребени бутилки вода до опаковки за храна; 3. ВЪЗОБНОВЯЕМИ РЕСУРСИ: биопластмаси (тези от растения) са възобновяеми и компостируеми. ILIP е единственият европейски производител с пълна гама еднократни сервизи за хранене, хранителни опаковки и новопроизведени опаковки, направени от PLA.
8. Северна Ютландия – По-малко отпадъци чрез използването на базата данни за индустриална симбиоза (Дания)
През 2013 г. в Дания бе иницииран национален проект „По-малко отпадъци чрез използването на индустриална симбиоза“ в сътрудничество между Датската държава и регионите в нея. Целта е да се увеличи дяла на индустриалните симбиози – където две или повече компании си сътрудничат като отпадния продукт на една е суровина за една или повече компании. Много важен инструмент в този механизъм бе изграждането на национална база данни на ресурсите – ЗИС – Зелена индустриална симбиоза, която включва редица големи компании с ресурси, подлежащи на рециклиране, както и компании, предлагащи тези ресурси. Проектът е в ход от три години и в базата данни на ЗИС до този момент има над 600 компании. Базата данни е координиращо звено за механизма и жизнено важна за успеха на индустриалната симбиоза в Дания. Базата данни, която е интернет базирана, съдържа описание на категориите материали, включително енергия, вода, бетон, токсични отпадъци, гипс, метал, строителни отпадъци, органични отпадъци, отпадъци от дървесина, пластмаси. Освен това съдържа и информация относно продажбите/загубите на компаниите, региона, града, състоянието им, както и обратна връзка за продуктите им и т.н. Базата данни работи добре. Въпреки това, има нужда от повече категории материали. Много голяма част от ресурсите са описани в отделна категория - „други“. Друг проблем е и че само регионите и техните съветници имат достъп до базата данни, а не и други компании. След като точно тези субекти трябва да се сближават с компаниите, това би представлявало пречка за скоростно сближаване. Базата данни е допринесла за много съчетавания между компании. Няма конкретна статистика за това, но 30% от осъществените симбиози са се случили по реда на сближаване въз основа на базата данни. Бихме препоръчали изграждането на бази данни за ЗИС като необходима основа за усилията, насочени към кръгова икономика.
9. Granarolo S.p.A. – Стратегия за пестене на вода: повторно използване на отпадни води (Италия)
Grenarolo е водещата италианска компания в продажбата на прясно мляко и един от лидерите на пазара за прясно сирене (третия по големина пазарен дял). Grenarolo е разположена в място със слегнала почва, т.е. в място, където има прекомерно оттегляне на подпочвените води. Преди Granarolo взимаше 50% от необходимата вода от кладенци и 50% от акведукта (по информация от 2012-2013 г.), с общо количество, възлизащо на 1 милион кубични метра вода. Въпреки това, употребата на вода от кладенци намалява последователно до 860 000 м3 и до 600 000 м3, съгласно позволения лимит. Днес, благодарение на станцията за обработка на отпадни води, водата, идваща от утаителя на пречиствателната станция, се третира чрез пясъчно филтриране (за да се премахнат повечето от изхвърлените твърди частици) и последователна ултра-филтрация за адекватно филтриране на водата, изпращана за заключителна обратна осмоза. Част от тази вода се изпраща към ТЕЦ-а и останалата се смесва с водата, идваща от ултра-филтрацията, за да се постигне подходяща смес, която да захранва кулите за охлаждане. След това концентратът от осмозата и ултра-филтрацията се изпраща в пречиствателната станция. Благодарение на повторното използване на отпадни води, икономията на вода възлиза на 12%, което е равно на средно 60 000 м3 повторно използвана вода годишно. Отпадните води биха могли да се използват повторно и за други цели; поради стриктната забрана за контакт с други продукти обаче това не е възможно. Действително, хранително-вкусовият сектор е много деликатен и е поставен под строг контрол. Цената на използваната вода е 2 евро на кубичен метър, което означава, че сумата, спестена благодарение на повторното използване на отпадни води, възлиза на 120 000 евро.
10. Herambiente Spa – Събиране на отпадъци и инсталация за регенериране – Granarolo (Италия)
В област Болоня се събират отпадъци, подлежащи на рециклиране, от общини, търговски и промишлени дейности. Herambiente решават да построят модерна фабрика за обработка на твърдите отпадъци от общината (сухи едно/многоматериални фракции) и нетоксичен специален отпадък от разделно събиране. За да отговорят на тази обществена нужда, Herambiente построяват нова фабрика за механична обработка, последен писък на технологията, основана на системи за оптично сортиране. Двете поточни линии, една за обработка на хартиени частици и една за пластмаси, са способни да гарантират високоефективен процес по отношение количество и качество. Резултатът е инсталация с капацитет за преработка на 100 000 тона годишно и с висок цялостен процент на регенериране (70%). Herambiente досега нямаха високотехнологична фабрика в област Болоня, способна да гарантира ефикасна преработка на разделно събрани отпадъци; по тази причина бе необходимо построяването на нова инсталация в кратки срокове, с предизвикателството да се достигне незабавно високата ефективност на вече работещото оборудване. Бяха проведени специфични професионални подготовки и обучителни дейности, с цел да развият ноу-хау на персонала (в частност за управлението на технологични процеси като избрания); опитни колеги от други най-близки обекти на компанията бяха временно преместени, за да споделят своите опит и знания; бяха организирани много практически и теоретични обучения. Фабриката Herambiente Granarolo е способна да обработи до 12 тона хартиени и до 8 тона пластмасови отпадъци на час; средното количество обработени отпадъци за 2016 г. е 70 000 тона. Регенерираните фракции отговарят на най-високите стандарти, предписани от националния консорциум за опаковъчен материал, също наложени и от националните и международни пазари. Посредством огромни усилия от човешката практика и от компетентни доставчици реализирахме модерна и продуктивна инсталация, способна да регенерира висококачествен материал.
11. Hydro Italia SRL - Pyrochar (Италия)
PYROCHAR ще създаде компактна система за обработка и изхвърляне на утайката от канализацията от малки общини и техните пречиствателни станции за отпадни води (< 10 000 е.ж.). Системата PYROCHAR ще изсушава обезводнената утайка, след което посредством технологията за бавна пиролиза по термо-химичен път ще превръща изсушената утайка в използваеми твърди и газообразни странични продукти, а именно синтетичен газ и биовъглища. По течението последователно агрегат за почистване с горещ газ и комбиниран топлинно-енергиен агрегат ще трансформират синтетичния газ в енергия (топлинна и електрическа) за системата. Допълнително, страничния продукт от пиролизата на утайката (биовъглища) от канализацията на малките общини, съдържа по-ограничено количество тежки метали, в сравнение с утайката от едрата промишленост. Това е чудесна предпоставка за хомологации и повторно използване – например при разстилане на почва. Европейските общини и техните малки пречиствателни станции за отпадни води понастоящем са изправени пред следните проблеми: изпълнението на строгите предписания на европейските директиви; високата цена на обработката на утайките (съхранение, транспорт...) и липсата на местна инфраструктура; нови технологии, адаптирани за по-дребни производства; недоверие към повторното използване на утайката. Предимствата за търговията са следните: утайката ще се обработва на място като по този начин ще се намали общия ѝ обезводнен обем с повече от 95%, което от своя страна ще намали с повече от 50% цената за преработката и поддръжката ѝ. Освен това, системата PYROCHAR ще използва повторно калоричната енергия на утайката, за да захранва собствената си система, правейки я високо енергийно-ефективна. На последно място, използваемите хранителни вещества като нитрати, фосфор и калий няма да бъдат загубени в процеса, а ще бъдат вградени в стабилни странични продукти, биовъглища, които имат висока икономическа стойност за крайните потребители. За да бъде проектът окончателно завършен е нужно изграждането и инсталирането на място на пилотна станция и едва тогава може да има както конкретни данни, така и препоръки в различните сектори. Въпреки това, Hydro Italia отбелязва растеж в търсенето в сектор, с който нашата компания не е била директно свързана до този момент, предлагайки цялостно решение не само за преработката на отпадни води, но и за оползотворяването на отпадни утайки чрез система, способна да се захранва сама като по този начин повишава икономическите и технически ползи за потенциалните клиенти.
12. Индустрия за рециклиране NCC (Дания)
NCC Рециклиране е нова бизнес сфера за голямата строителна компания. Няколко терминала за отпадъци са изградени в три скандинавски страни, получаващи отпадни материали от строителството и строителната индустрия като пръст, тухли, асфалт и др. Отпадните материали се преработват в други материали, за да могат да бъдат използвани повторно. Главният поток от отпадъци съставлява дървесина и пластмаса. Основната цел е те да се сортират колкото се може по-рано по веригата и да се използват отново колкото се може повече пъти. Затварянето на цикъла като строителна компания с устойчиви решения е голямо предимство на пазара в момента. NCC Рециклиране оказва следното влияние: Изпълнение на национални и европейски целеви индикатори за околна среда; Доходоносна бизнес сфера (в дългосрочен план); Здрави партньорства в бизнес веригата за стойност. Европейската директива за отпадъците налага изисквания 70% от всички строителни отпадъци да бъдат възстановявани или рециклирани най-късно до 2020 г. Дания в момента е много близо до тази цел. NCC е едра строителна компания, която дори има свои собствени кариери за чакъл. С течение на времето те ще бъдат изчерпани, докато в същото време строителните отпадъци сякаш постоянно присъстват на пазара, тъй като пазарът за промишлени отпадъци, подлежащи на рециклиране, е свободен и общото количество отпадъци има изглед да се увеличава занапред. NCC решават да изпробват нов бизнес модел; оптимизиране на употребата на ресурси, намаляване на въздействието върху климата, допринасяне за рециклирането, третирането и депонирането на отпадъци по един безопасен и природосъобразен начин. В този смисъл NCC Рециклиране е нова бизнес сфера в скандинавските страни, създадена да намали количеството строителни отпадъци като камък, бетон, пръст и тухли чрез рециклиране на повечето от тях в нови строителни материали, както и в нов асфалт. NCC Рециклиране допринася не само за изпълнението на Директивата за отпадъците и за ключовите предизвикателства пред обществото, свързани с околната среда, но и за конкурентноспособността на NCC, бизнес профила на компанията и нейните доставчици. До този момент терминали за отпадъци са създадени в Дания, Швеция и Финландия. В Норвегия няма стратегически планове в ход поради ситуацията на пазара там. NCC Рециклиране допринася за изпълнението както на националните, така и на европейските целеви индикатори за околната среда. Освен това, NCC Рециклиране оползотворява очевидния потенциал за растеж на пазарите като в същото време осигурява достъп до материали, включени в своята собствена ценностна верига, която включва засилена конкуренция. На последно място, тя допринася за справянето с проблема с отпадъците на своите клиенти и доставчици, което позволява също и на тях да достигнат своите целеви индикатори.
13. Порто Карас (Гърция)
Порто Карас е курорт в Халкидики, Гърция, награждаван осем пъти от CondeNast Traveller. Порто Карас се отличава с два 5-звездни хотела, вила от най-висок клас, луксозно казино и два спа-центъра за таласотерапия. Освен това разполага и с голф игрище с 18 дупки, отговарящо на международните стандарти, конферентна зала, конна база, тенис клуб с 9 корта, център за гмуркане и мореплавателен клуб. Курортът предлага 3 площадки за хеликоптер, 2 плавателни канала и яхтено пристанище с 315 котвени места. Porto Carras е носител на еко-марката „Зеления ключ”. Следните практики на кръговата икономика вече се прилагат в управлението на хотела: Рециклиране на отпадни води за напояването на голф игрищата. Курортът използва инсталация за преработка на третични биологични отпадъци (УВ-Хлориране). Преработената вода се прехвърля в три резервоара с общ капацитет от 40 000 м3, след което се използва за напоителните нужди на голф игрищата. Тази практика е в хармония с изискването за борба с недостига на вода, наложено от Плана на ЕС за действие относно кръговата икономика. Porto Carras разполага също и с най-голямата органична лозя в Гърция, простираща се на 475 хектара. В инсталацията за преработка на третични биологични отпадъци утайката от канализацията преминава през филтърна преса, след което се сортира и изсушава, за да бъде използвана като органична тор за лозята, стига стандартите за качество да го позволяват. Инсталацията за преработка на специфични отпадъци преработва до 80% от фосфатите и нитратите. Останалите 20%, които се утаяват на дъното на резервоарите, стават причина за появата на т.нар. еутрофикация. Еутрофикацията си личи от ярко зеления цвят на водата, причинен от обилния цъфтеж на цианобактерията. В случай на еутрофикация в резервоарите, те трябва да бъдат изпразнени и утайката да бъде премахната. Това явление се наблюдава приблизително веднъж на всеки 5 години.
14. Reno Nord – Отпадъци; Енергия и рециклиране (Дания)
Съоръжение за изгаряне и производство на енергия: Производство на гореща вода за централно отопление от отпадъци, 43 mW, равняващи се на потреблението от 18 000 домакинства и електричество от отпадъци – до 18 mW, равняващи се на потреблението от 35 000 домакинства. Водата, получена от пречистването на вътрешни отпадни води ни позволява да насочваме водата директно към Лим фиорд. Цената на горещата вода за централно отопление в Олборг е много ниска благодарение на Aalborg Portland и на електроцентралата, намираща се северно от фиорда. Това означава по-малко приходи за Reno Nord. Производството на енергия намалява употребата на нефт и въглища до приблизително 50 милиона литра нефт. Също така намаляваме и нуждата от депониране.
Съоръжение за сортиране: Ще бъдем в състояние да произвеждаме 95% чисти фракции пластмаса, желязо и метал като рециклираме 85% от потенциалните отпадъци от пластмаса и 95% от отпадъците от метал, сортирани по произход в домакинствата. Производството на нови материали от рециклирани отпадъци от пластмаса и метал намаля употребата на енергия с до 50% в сравнение с производството от първични материали и освен това спасяваме материалите първа употреба. Нещо повече, рециклирането на пластмаса намалява въглеродните емисии, причинени от изкопаемите горива. Това означава по-малко въглеродни заряди за електроцентралата. Цената на съоръжението за сортиране е висока. Колкото повече отпадъци минават през него, толкова е по-рентабилно. Собствениците ще заплащат твърда годишна сума, определена на базата на амортизацията на сградата и съоръженията. Това означава, че можем да се ползваме от много по-добра цена за отпадъците, което да се надяваме, че ще доведе до по-високи проценти на рециклиране.
15. Rockwool – Противопожарна изолация (Дания)
Rockwool произвежда изолационни продукти от каменна вата. Производственият им процес дава възможност за рециклиране на излезли от употреба материали от други индустрии. Всяка година Rockwool обработва повече от 800 000 тона излезли от употреба материали. За да бъдат използвани за производството на нова каменна вата, материалите се излагат на много висока температура. Излезлите от употреба материали се вплитат с нови материали (камък, варовик и др.) във влакънца на каменна вата. Така всеки продукт на Rockwool съдържа 37% рециклирани материали. Нещо повече, излишната топлина от производството се използва за отопляване на къщите в близкото село. В резултат на пречистването на летлив газ в Rockwool има остатъци от сулфур. Друга компания използва тези остатъци за десулфуризация – остатъчния продукт от този процес е гипс. Трета компания използва гипса за производството на гипсокартон. Rockwool имат система за обратно приемане за своите използвани продукти. Това помага за изпълнението на изискванията на европейската Директива за отпадъците, налагаща до 2020 г. 70% от строителните отпадъци да бъдат възстановявани или рециклирани. Когато Rockwool рециклират отпадъци, това помага за решаването на проблема с изхвърлянето им и намалява употребата на нови суровини. Рециклирането също така утвърждава Rockwool като една екологично чиста и съзнателна компания. Rockwool непрекъснато следи своето влияние върху околната среда, за да отчита напредъка в работата в тази сфера. От 2012 г. насам Rockwool са намалили генерирането си на отпадъци с 50% и са увеличили употребата на остатъци от други индустрии от 500 000 през 2012 г. до 800 000 през 2015 г. При това те увеличават рециклирането на своите собствени продукти и опаковки.
16. Сани ризорт (Гърция)
Програмата за корпоративна социална отговорност на Сани Ризорт преследва три стратегически цели с добре дефиниран пакет от политики, инициативи и краткосрочни цели: Устойчиво управление на хотелите; Запазване и повишаване на местното биоразнообразие; Подкрепа за местната общност и развиване на човешките капитали. Практиките на кръговата икономика са свързани с първата и третата стратегическа цел и се отнасят до следното:
1. Рециклиране на отпадни води за покриване на напоителните нужди на периферната градина. Според Плана на ЕС за действие относно кръговата икономика, недостигът на вода се е влошил в някои части на ЕС през последните десетилетия, нанасяйки щети на околната среда и икономиката. В допълнение на мерките за водна ефективност, повторната употреба на преработени отпадни води в безопасни и икономическо-изгодни условия е ценен, но не много разпространен начин за повишаване на водните запаси и за намаляване на напрежението от твърде голямата експлоатация на водни ресурси в ЕС. По-специално, Сани Ризорт използва рециклирани отпадни води за да покрие напоителните нужди на периферната градина в съответствие с националното законодателство. Отпадните води се преработват в тристепенна преработвателна станция. Курортът е съумял да ограничи употребата на вода през годините. Само между 2014 и 2015 г. употребата на вода е спаднала със 7%.
2. Управление на отпадъци. Според Плана на ЕС за действие относно кръговата икономика, управлението на отпадъците играе ключова роля. Сани Ризорт е смятан за пионер в тази област. Курортът прилага интегрирана програма за рециклиране за всички потоци отпадъци. През 2015 г. успяват да рециклират общо 42% от произведения боклук. В сътрудничество с компании за рециклиране, Сани Ризорт рециклира стъкло, хартия, пластмаси, консерви, електрическо и електронно оборудване, електрически крушки, тонери, свещи и капсули за кафе. Тъй като „в океаните също има големи количества пластмаса и Целите за устойчиво развитие до 2030 г. включват превенцията и значителното намаляване на морското замърсяване от всякакъв вид, включително морската смет (виж Плана за действие на ЕС относно кръговата икономика: 13), е много значим фактът, че курортът е забранил употребата на найлонови торбички във всички свои дейности и това, че доставчиците се насърчават да използват чанти за многократна употреба или други торби. Освен това, използваното готварско олио се събира от преработвателя на курорта и годишните постъпления се инвестират в необходимото оборудване или в обучението на работниците за програмата за рециклиране (виж по-долу). През 2016 г. Сани Ризорт започна пилотна програма за компостиране. Зелените отпадъци от всички зелени площи в курорта се събират в казан за компост. Произведения компост се използва като тор за градините в курорта. Това също е и в съответствие с интереса на ЕС за популяризирането на органичната и базирана на отпадъци тор.
3. Устойчиви поръчки. Обществената политика на компанията е да се подкрепят местните доставчици и продукти, както и да се намалят отпадъците и употребата на химикали. Сани оценява всички доставчици на базата на критерий за устойчивост, основаващ се на качество, местност, екосъобразност и бизнес етика, в изпълнение на политиката за устойчиви поръчки. Това е в синхрон с потенциала на зелените поръчки за удължаване на трайността и възможността за поправка на продуктите и по този начин, популяризира кръговата икономика.
17. PLASTEC – Производство на композитни продукти на основата на пластмасово-дървени влакна (Финландия)
Plastec е компания за пластмаса, намираща се в община Вимпели в Южна Остроботния, Финландия. През последните 30 години тя произвежда редица инжекционно формовани (излети под налягане) пластмасови продукти. В началото, продуктите се произвеждат само от пластмаса, но в последните години компанията започва да произвежда композитни продукти на основата на пластмасово-дървени влакна. Пластмасовите материали се смесват с отпадъчен материал от хартиената индустрия. Обмененият отпадъчен материал би могъл да достигне до 40-50 % от използваната суровина. Производството на композитни продукти от дърво и пластмаса се различава от това на пластмасовите продукти. Композитът е труден материал. В производствения процес той се държи различно в сравнение с пластмасата. Същите методи и отливки не вършат работа, така че са нужни иновации и приспособяване на процеса. Проблемите са решени чрез експериментиране и опити на редица различни методи. Компанията произвежда в промишлен мащаб мебелни рамки от композити за производители на мебели. Правят се и столове от композит. Резултатът от теста е успешен и сега усилията са насочени към увеличаване на мащаба на промишленото производство. Отпадъчният материал от хартиената промишленост би могла да замести част от пластмасата в пластмасовите продукти. Употребата на нефтени материали може да бъде намалена и заместена от употребата на обменени ниско-въглеродни материали. Както и да е, производството изисква развитието на метод за процеса на леене на пластмасата под налягане. След процеса на развитие резултатите са добри и е възможно повече устойчиви пластмасови продукти да бъдат произвеждани в търговски условия. С добра воля и ноу-хау може да бъде създадена повече устойчива продукция чрез употребата на обменени суровини, заместващи по-неекологичните такива.
18. Lapuan Peruna – Производство на картофено нишесте за употреба в хартиената индустрия (Финландия)
Lapuan Peruna е компания, произвеждаща картофено нишесте за употреба в хартиената индустрия. Заводът за производство дели сграда с Chemigate Ltd., който е единственият купувач на нишестето им. Chemigate Ltd. от своя страна произвежда модифицирано нишесте за индустриални приложения и набор от катионни нишестета на полимерна основа в течна форма. Lapuan Peruna обработва приблизително 70000 тона картофи годишно, което се равнява на 16000 тона нишесте на година. Компанията получава картофите си от приблизително 150 местни фермери, с които има договор. Основният страничен продукт от производствения процес на нишестето е плодов сок, който възлиза на приблизително 70% от обработените картофи. В миналото този плодов сок се е продавал и се е използвал в течна форма като тор. Това е много непрактично, тъй като течностите са трудни за съхранение и транспортиране. Чрез търсене на нови начини за обработка на плодовия сок и инвестиране в нова изпарителна техника, те успяват да сгъстят плодовия сок във форма, в която може да бъде продаван като протеинов фураж за прасета и животни за добив на кожа. Това се оказва успешно и освен всичко отваря още бизнес възможности за компанията. Поради относително малкия размер на фирмата, намирането на традиционни начини за сгъстяване на плодовия сок би било непечелившо и невъзможно. Поради това компанията е трябвало да бъде иновативна в намирането на начини за обработка на този сок. Това е постигнато чрез опити с излязлата от употреба изпарителната техника в близкия млекозавод. Lapuan Peruna е добър пример за малка компания, която успешно е намерила финансиране от национални и европейски финансови инструменти. Това е една от първите фирми във Финландия, получила финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Те също така получават финансиране за техния изследователски проект от програма за рециклиране на храни, ръководена от финландското министерство на околната среда. Потоците странични продукти от производството на нишесте се използват по-ефективно. Плодовият сок, който преди се използваше за течна тор, сега се сгъстява и може да бъде използван за животински фураж. Освен всичко той заема по-малко складово пространство и е по-лек за транспортиране между завода и стопанските ниви. В този процес водната пара се кондензира обратно във вода и се използва за измиване на картофите. Новите изпарителни инсталации също бяха вкарани в процеса, където се използват за измиване на картофите. Новото изпарително оборудване също е закупено от стария млекозавод и по този начин – рециклирано. Дори и една малка компания може да бъде новаторска и да получи инвестиции за своите иновации. Кръговата икономика и изобщо проблемите на околната среда с времето стават все по-значими. Важно е МСП да осъзнаят това и да вземат участие в тази промяна. Има много възможности за МСП в това развитие и те трябва да възползват от тях.
19. KAISIDIS ABTE – Употреба на възстановена асфалтова смес в нова продукция (Гърция)
Тази добра практика включва употребата на възстановена асфалтова смес в нова продукция. Регенерираната асфалтова смес се получава от асфалт или от остъргването му. Разрушаването му се извършва от пътна техника като екскаватор, докато стърженето – с резач на асфалт. След като материалът е транспортиран до работната площадка, той се преработва, за да се разделят материалите, съдържащи най-високо съдържание на асфалт и се подрежда по големина на зърната. Обработката се извършва чрез Гранулатор, съдържащ специални раздробители, които не полират регенерирания битум, а го отстраняват. С тази технология, асфалтът запазва всичките си свойства, докато ситата му придават нужното градиране. След това рециклираната асфалтова смес се използва в производствения процес на новата асфалтова смес. Там се загрява в специално механично оборудване, след което се смесва със суровините, асфалта и агрегатите. Най-значимият проблем, който би стоял пред цикличното възстановяване на регенерирания материал е липсата му. Днес такава пречка не съществува, тъй като процентът на ремонтите на пътища и съответно добиването на регенерирана асфалтова смес е много по-голям от строителството на нови пътища, които не предлагат такава. Процентът на нови строежи е осигурен от количеството рециклиран асфалт в резултат на ремонтите, тъй като се използват 30%. Определянето на оптималния процент на регенериран асфалтов микс и гарантирането на най-високото му качество бе най-важното предизвикателство. Използването на сложно механично оборудване за производството на асфалтови смеси и употребата на иновативна технология, наречена Гранулатор, за правилното регенериране и градиране на регенерираната асфалтова смес бе решението на проблема. Тази практика повишава качествените характеристики на финалната асфалтова смес, както и екологичните ползи от регенерирането на отпадъци. Тестовете показват, че употребата на 30% рециклиран асфалтов микс повишава с до 150% свойствата и механичната якост на новата асфалтова смес. Спестяванията от основната суровина възлизат на 30% (освен рециклираната битумна смес, използвана за производството на нови). Употребата на рециклирани материали осигурява намалението на употребата на основни източници на материали, както и на изхвърлените в природата отпадъци. Регенерираната асфалтова смес вече не е отпадък, а напротив – ценна стока с богати свойства и механични предимства, която предлага икономия и намалява замърсяването на природата. За да бъдат правилно оценени свойствата на регенерираната асфалтова смес, материалът, който ще бъде използван в производството трябва да бъде контролиран както за основното асфалтово съдържание, така и за гранулометричното градиране.
20. Столове за цял живот Orangebox и схемата за обратно приемане и преработване G64 (Великобритания)
Един от най-големите производители на офис обзавеждане във Великобритания и неговият проектантски екип са се посветили на това да гарантират, че растежът им идва от продукти и услуги, които са колкото екологично находчиви, толкова и търговски успешни. Това включва проектирането на първия в Европа стол, отговарящ на стандарта „От люлка до люлка”, създаването на вътрешна услуга за рециклиране (обратно приемане) и в последно време, иновативен проект, подкрепен от Великобритания, търсещ начини за пригодяване на бизнеса към кръговата икономика. Гледайки напред, тяхната цел е да насърчат организацията, клиентите, дистрибуторите и доставчиците да възприемат по-цялостен подход към жизнения цикъл на продуктите и да намалят влиянието върху природата. През 2014 г., Orangebox предприема иновативен проект, финансиран от Обединеното кралство, наречен „Офис столове за цял живот“. Идеята на проекта бе да се създаде стол за офиса, придружен от модел на продажби, оптимизиран за кръгова икономика. През 2015 г., компанията стартира още и развитието на схема за обратно приемане и преработване за един от вече съществуващите им проекти - офис столът G64. Значителна трудност за фирмата беше обратната логистика – обезпечаването на събирането, съхранението и връщането на столовете. Orangebox преодоля пречките чрез идентифицирането на редица нови партньори в своята мрежа за създаване на стойност, които биха поели отговорността за съхранение и обновяване на столове, включително GreenCap – местно социално предприятие. В случаят с G64, реализирането на схемата за обратно приемане бе трудно, тъй като фирмата извършва продажби чрез мрежа от търговци и не винаги знае за къде са предназначени столовете. Orangebox предприеха пилотни изследвания съвместно с ключов корпоративен клиент, за да добият представа за обикновеното износване на столовете и как те могат да бъдат реновирани. И в двата случая, компанията среща трудности в развиването на нови пазари за обновени стоки. Orangebox в момента разработват отделна марка, която ще продава реновираните стоки. И двата казуса все още са в пробен период. Въпреки това, дизайнът на продукта и услугата „Офис стол за цял живот“ беше създаден и той показа потенциал за намаляване на интензивността на използването на ресурси с до 75% в сравнение със следващия най-добър вариант на Orangebox. Изчислено е, че със своето въвеждане, Столът за цял живот ще отклони до 375 тона материал от депата, ще генерира продажби в размер до £5 милиона годишно и £2.5 милиона годишно добавена стойност за веригата за доставки на Orangebox. Пилотното изследване показа, че 98% от столовете G64 подлежат на рециклиране и че преработените столове съдържат 78% рециклирано съдържание. Best Foot Forward са изчислили, че това кореспондира на намаление на въглеродните емисии с 32.44 кг. спрямо новите столове. Икономията се получава главно от повторното използване на метални и пластмасови части. Преработените столове не изискват допълнителна употреба на алуминий, както и използват със 75% по-малко метал. Нуждата от полипропилен спада с 45%, а тази от найлон – с 66%. Схемата за преработване също така предоставя нов приходен поток за компанията и разширената мрежа за създаване на стойност. Взимайки предвид разходите за преработване, преработените столове биха могли да генерират между 60 и 90% от продажбената стойност на нов G64.
21. Обществено здравеопазване Уелс (ОЗУ) (Великобритания)
През 2016 г. ОЗУ се премести от няколко малки офиса, пръснати из Уелс, в едно ново голямо отворено офис пространство в Кардиф бей (51000 кв.м., разположени на 4 етажа), включително трансфера на 500-членен персонал. ОЗУ искаха да създадат уникална работна атмосфера, очертаваща работното място като място на сътрудничество, социални връзки и обучение, което въздига устойчивостта като висша ценност. Обществената поръчка за обзавеждането на сградата наблягаше на нуждата да бъде демонстрирана екологична, икономическа и социална устойчивост по време на ремонта. За да постигне това, ОЗУ предприе нов и иновативен подход в набавянето на офис оборудване, мебели и подови настилки чрез употребата на колкото се може повече повторно използвани или преработени продукти и оборудване. ОЗУ искаше от успешния кандидат да използва колкото е възможно повече от вече съществуващото офис оборудване: поправка или реновиране, където е необходимо, и добавяне на нови елементи съгласно изискванията. Изпълнението се основаваше по-скоро на съвместен подход за осигуряването на нужния резултат, отколкото подробна спецификация на числа и изисквания като доставчиците бяха поканени да представят оферти, с които по най-различни начини биха посрещнали нуждите на клиента за композиция и доставки.ОЗУ като обществена организация, посветена на подобряване на общественото здраве и благосъстояние, почувства, че тази цел би следвало да обхване всички нейни дейности, включително и поръчките на стоки и услуги, и ремонтът бе определен като възможност да се демонстрира подобен подход. Те вече имаха в съществуващите си офиси из Уелс много и качествени мебели и приспособления и усетиха, че тези вещи, с малко почистване, реновиране и преправяне биха могли да бъдат повторно използвани в новото офис пространство в Кардиф бей, вместо да бъдат изпратени за депониране. Веднъж реновирани, те биха могли да бъдат комбинирани с други нови или използвани вещи в свързан и функционален стил, пасващ на новото офис пространство. Обявлението за обществената поръчка налагаше комбинирането на съществуващи, използвани и преработени вещи като основно изискване, заедно с проект, съответстващ на стремежа на ОЗУ за работно пространство, вплитащо в себе си целите за сътрудничество, социализация, обучение и концентрация като в същото време отговарящо на изискванията за нужната функционалност на пространството. Плановете също така трябваше да вземат предвид изискванията за устойчивост според уелския Закон за благоденствие на бъдещите поколения от 2015 г.
22. Разделно събиране на битови отпадъци в община Бургас
11 315 кофи за разделно събиране на битови отпадъци ще бъдат пуснати в експлоатация в три общини – Бургас, Несебър и Поморие. Те са бенефициент по проекта за изграждане на анаеробна инсталация за биоразградими отпадъци, която ще превръща боклука в топлинна енергия. Тя ще се намира на улица „Крайезерна“, северно от Бургаското езеро, в границите на Пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ). Повече информация по проекта изнесоха на съвместен брифинг експерти в Община Бургас. Присъстваха и заместник-кметът на Бургас Руска Бояджиева и кметът на Община Поморие Иван Алексиев. До момента проектът е на етап избор на проектант. Стана ясно, че събирането на оферти вече е приключило и участниците са двама. Според Руска Бояджиева до края на септември най-късно трябва да е ясно коя ще е фирмата проектант. Анаеробната инсталация ще приема биоразградимите отпадъци на трите общини, а над 11-те хиляди кофи ще бъдат поставени във всичките им съставни селища и квартали. Хранителните отпадъци ще са най-големият процент, който ще се преработва в инсталацията – 65%. Капацитетът на станцията ще е от 30 652 тона годишно. В нея ще има и 6 броя тунела, които ще служат за компостиране на вече преработени отпадъци. С въвеждането й в експлоатация ще се постигнат важни цели – ще се намали тонажа на депонираните битови отпадъци, както и ще се намалят емисиите на парниковите газове. Общата стойност на проекта е 37 446 775.74 лева, като безвъзмездната помощ с европейски пари е около 30 милиона. Останалите съфинансиране е разделено между трите общини. Най-голям процент поема Бургас – 54.61, след това Несебър – 33.38 и накрая Поморие – 12.61. Цветът на новите кофи, които ще влязат в експлоатация в трите общини ще е кафяв, за да се разграничават от останалите. Според заместник-кметът Руска Бояджиева първото по-сериозно предизвикателство ще е това да се накарат хората да променят навиците си и да започнат да изхвърлят боклуци разделно. Тя спомена, че се обмисля въвеждането на система за стимулиране на гражданите, но все още концепцията за нея не е ясна. „В малките селища, където хората живеят предимно в къщи няма да е проблем, защото на къща ще има по една кофа, но в градовете, където населението е предимно в кооперации по-трудно ще имаме представа кой изхвърля разделно и колко“, каза тя. За извозването на биоразградимите битови отпадъци се предвижда да се създаде единна система за събирането и извозването им. В нея ще бъдат включени 10 вида сметосъбираща техника. 800 календарни дни или малко над 2 години трябва да отнеме построяването на анаеробната инсталация. След това ще бъдат обявени обществени поръчки за оборудването й, за да може тя да започне да функционира.
VI. Визия за иновации в промишлената екология
Дългосрочната визия е да се използва пълния потенциал на първичните и вторичните суровини и да стимулира иновационния капацитет на сектора на суровините в ЕС, превръщайки го в един силен и устойчив стълб на икономиката на ЕС и атрактивна промишленост, докато същевременно се справя с обществените предизвикателства и увеличаване на ползите за обществото. Това може да стане само чрез придобиване на съответни познания за суровините в Европа и ако всички заинтересовани страни, включително съответните органи, промишленостите за суровини и индустриите надолу по веригата, научноизследователските общности и обществената работата към едни и същи цели. Базата от знания в областта на суровините ще помогне на всички участници от ЕС да насочат по-добре усилията си. Подобряването на знанията е един непрекъснат процес и постоянно ще подкрепя всички други инициативи, действия и процеса на вземане на решения. ЕПИ ще даде предимства за всички участници в по-дълъг времеви хоризонт. Идеята е да се развие (а) нови примерни икономически целесъобразни, екологосъобразни и безопасни технологични решения за осигуряване на доставките на суровини, и (б) знания и умения за привличане на инвестиции в рамките на ЕС от страна на промишлеността, като създаде нови работни места и растеж за икономиката на ЕС. Това от своя страна ще изгради капацитета на иновациите в Европа и ще помогне на гражданите да повишат жизнения си стандарт, като същевременно отговари на критериите за устойчивост и изискванията до се чувстват по-безопасно и удобно от гледна точка на тяхната жизнена среда. Новите решения обаче ще имат нужда от подкрепа, за да навлязат на пазара. Това е област, в която компетентните органи на ЕС, страни-членски или институциите на регионално и местно равнище биха могли да помогнат и изготвят модерни политики по отношение на суровините, както подобряване на рамковите условия за улесняване на иновациите и насърчаване на предприемачеството в ЕС, като се вземат под внимание малките и средни предприятия.
Може да се изгради глобална общност, в която потребностите на всички хора на земята да са задоволени – свят, който ще ни позволи да се смятаме за цивилизовани. Спасяването на цивилизацията означава преструктуриране на икономиката – с военновременна скорост. Това налага преструктуриране на данъците, за да се позволи на пазара да каже екологичната истина. Екологично разрушителните дейности, които подкопават нашето бъдеще, показват, че света отчаяно се нуждае от видими доказателства, че можем наистина да променим нещата на глобално равнище. Историята съди политическите лидери по това дали дават или не дават отговор на големите проблеми на своето време. Днешните лидери са изправени пред проблема как да придвижат глобалната икономика към екологично здрав път.
Днес осигуряването на бъдещето на децата ни означава не само да инвестираме в образованието и в опазването на здравето им, но и да инвестираме в програма за преобръщане на тези тенденции, които подкопават бъдещето им. Можем да останем с обичайния бизнес и да управляваме икономика, която продължава да руши природните системи, които я поддържат, докато не разруши самата себе си. Или можем да приемем План Б да бъдем поколението, което променя посока, придвижва света към пътя на запазването на прогреса. Изборът ще бъде направен от нашето поколение, но ще засегне живота на планетата на всички следващи поколения.
VII. Използвана литература:
1. Кръгова икономика за малки и средни предприятия – бюлетини от 1 до 4
2. Дуве Ян Юстра (Douwe Jan Joustra) – 10 ВАЖНИ въпроса, касаещи кръговата икономика
3. Стратегически план за изпълнение на Европейското иновативно партньорство за Суровини
4. Папазов Г., Оловните акумулатори: наука и технология. – В: Новости, Месечен бюлетин за наука и технологии, БАН, бр. 8 (96), год. ІХ, (2012), стр. 1-4.
5. http://www.interregeurope.eu/cesme
6. Проф. Байко Д. Байков, д.н., Екология – 18. Екологизация на технологиите
