УВОД

Преюдициалното производство е съществена гаранция за последователността на правния ред на ЕС и единното прилагане на съюзното право. Тази процедура е уникална в световен мащаб – националните съдии на държавите-членки активно сътрудничат с колегите си от Съда на ЕС за постановяването на правилни решения в името на законността, справедливостта и стабилното функциониране на съюза.

СЕЗИРАНЕ НА СЪДА. ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕКСТА НА ЗАПИТВАНЕТО

Съгласно чл. 19 от ДЕС производството по преюдициално заключение се инициира единствено от националните юрисдикции във връзка с висящо пред тях производство. Запитването може да касае тълкуването на правото на съюза или действителността на актове, приети от институциите (чл. 267 от ДФЕС). Въпросите трябва да не са били задавани до сега, както и да не се отнасят до тълкуването на национална норма (освен във връзка с прилагането ѝ в светлината на правото на ЕС (Leur-Bloem, Kleinwort-Benson)). Не може да се поставя въпрос, който не събужда „разумни съмнения” (Sté CILFIT). Освен отправените до Съда преюдициални въпроси, преюдициалното запитване трябва да съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите (Irish Creamery Milk Suppliers Association), да възпроизвежда съдържанието на приложимите национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика, както и да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство (чл. 94 от Процедурния правилник на СЕС). Съдът отхвърля преюдициалните въпроси, които не съдържат указания за фактическата и правна рамка на делото (Telemarsicabruzzo) или ако данните са му поднесени твърде лошо. Въпросите могат да бъдат отправяни във всеки един етап от делото – националната юрисдикция би могла най-добре да прецени на какъв етап да отправи запитване (Recueil), но за да може тя да определи достатъчно точно фактическата обстановка, както и правните въпроси които поставя, препоръчително е това да стане след провеждането на устни състезания. Запитването трябва да бъде формулирано точно, ясно и без излишни подробности. Запитващата юрисдикция може да изложи кратко становището си за отговора, който следва да бъде даден. Поставените на Съда преюдициални въпроси следва да присъстват в отделна и ясно обособена част от акта за преюдициално запитване. Съдът определя някои ограничения: въпросът не трябва да произтича от споразумение между страните, което няма отношение към спора; въпросът не трябва да се възприема като искане за консултация или да засяга хипотетичен спор; той не може да засяга правната система на друга страна членка; той трябва да бъде необходим за разрешаването на висящо дело пред съдията. Запитването е недопустимо и ако съответната страна преди това е имала възможност да постигне отмяната на акта и не го е направила (T.W.D.). Съдът може да преформулира въпроса, когато е лошо зададен, или да препрати към вече дадено тълкуване. Той може да прецени, че посочените по случая факти се отнасят до други норми на съюзното право и да даде решение по тях. Друга възможност на Съда на ЕС е да определи, че един тълкувателен въпрос всъщност е въпрос относно действителността на даден съюзен акт (Schwarze c/ Einfuhr-und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel) или обратното (Krüger). Съдът може да запълни пропуски в питането, ако представените материали по делото позволяват това. Ако питането не съдържа достатъчно информация, позволяваща на Съда да даде изчерпателен отговор, той може да откаже да даде такъв (Telemarsicabruzza). Той отлага произнасянето си, ако бъде уведомен, че решението за преюдициално запитване е атакувано по националния ред.

ПРОЦЕСУАЛНА АВТОНОМИЯ. АТАКУЕМОСТ НА АКТА ЗА ЗАПИТВАНЕ

Задължението да бъде сезиран СЕС не лишава националните юрисдикции от правото да преценят доколко едно питане е необходимо с оглед решаването на делото. Следователно не съществува задължение за националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване винаги, когато една страна по делото иска това. Тя може да прецени свободно доколко запитването има значение за решаването на конкретния казус (CILFIT c/ Ministиre de la Santé). Освен това СЕС освобождава националните юрисдикции от задължението да поставят даден въпрос, ако в своята практика вече е постановил решение по идентичен казус (Da Costa). Този подход следва да се прилага към всички случаи, в които е налице утвърдена практика на СЕС, „независимо от вида на производството, в рамките на които е постановено съответното решение“ (CILFIT). Със сигурност задължението за отправяне на питане не е налице, когато не съществува никакво основателно съмнение относно отговора на евентуалния въпрос. Това условие обаче ще бъде изпълнено, ако националният съд е напълно убеден, че юрисдикциите на останалите държави членки ще имат същото разбиране относно съответните норми. Ако Съдът бъде информиран, че актът, с който се поставя питането, е обжалван и обжалването има суспензивен ефект, той ще отложи разглеждането на делото, докато въпросът бъде решен на национално ниво. В случай че актът, с който националният съд поставя питането, бъде отменен, делото пред СЕС ще бъде прекратено.

ОСОБЕНОСТИ НА УРЕДБАТА В ГПК

Преюдициалните запитвания са уредени в чл. 628–633 от ГПК. Тези разпоредби нарушават принципа на непосредствената приложимост на правото на ЕС. Недопустимо е уредбата на преюдициалното производство, закрепена в Договорите, да бъде преразказвана, още повече по начина, по който това е направено от българския законодател. Той е компетентен да уреди единствено формата на акта, с който се отправя или отказва отправянето на запитване и възможността за обжалване на този акт (съгл. чл.629, ал. 2 от ГПК това е Определение, което не подлежи на обжалване). Определението, с което не се уважава искане на страна за отправяне на преюдициално запитване, би трябвало да може да бъде обжалвано, тъй като противното може да доведе до постановяване на неправилен акт. Гражданските съдилища следва да игнорират уредбата в ГПК и при формулирането на преюдициални запитвания да следват стриктно указанията на Съда на ЕС към националните юрисдикции и най-вече практиката му относно предпоставките за допустимост на преюдициалните запитвания. Това са единствените „легитимни източници”, от които може да се черпи необходимата информация при оформяне на съответното запитване.

ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството пред Съда е много специфично – то не решава спор, няма състезателен характер, няма страни (провежда се между два съдебни органа), приключва с тълкувателно решение. Провежда се писмено и само по изключение Съдът може да реши да изслуша страните по делото по същество. Производството е уредено в чл. 93-114 от Процедурния правилник на Съда на ЕС. По отношение на представителството и явяването на страните по главното производство Съдът взема предвид процесуалните правила, действащи пред сезиралата го юрисдикция. Преюдициалните запитвания се връчват на държавите членки в оригинал, придружен от превод на официалния език на държавата адресат. Страните по главното производство, държавите-членки, Европейската комисия, институцията, която е приела акта, чиято валидност или тълкуване се оспорват и трети заинтересовани държави — страни по сключено от Съвета споразумение, могат да представят становища пред Съда като неучастието в писмената фаза не е пречка за участие в устната. Страните по главното производство се определят от запитващата юрисдикция в съответствие с националните процесуални правила. Когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат. Когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване, производството пред него продължава, докато юрисдикцията, която го е сезирала със запитването, не оттегли последното. Във всеки един момент обаче Съдът може да установи, че вече не са налице условията, обосноваващи компетентността му. Съдът може след изслушване на генералния адвокат да поиска разяснения от запитващата юрисдикция в определен от него срок. Националните юрисдикции следва да преценят дали са получили достатъчно разяснения от съдебния акт, постановен по преюдициално запитване, или е необходимо да сезират отново Съда.

УСТНА ФАЗА

Устната фаза цели да даде възможност на Съда да се запознае по-обстойно с делото. Тя по същество включва два отделни етапа: изслушване на страните или на заинтересованите субекти и представяне на заключението на генералния адвокат. Когато Съдът обаче счете, че делото не повдига нови правни проблеми, той може да реши да се произнесе и без изслушването на генералния адвокат. Съдебното заседание за изслушване на устни състезания е факултативно – Съдът насрочва такова винаги, когато то би могло да спомогне за по-доброто разбиране на делото и на защитаваните в това дело интереси, независимо дали страните или заинтересованите субекти са направили такова искане. Ако считат, че по делото трябва да се проведе съдебно заседание, страните или заинтересованите субекти във всеки случай следва, след като бъдат уведомени за приключването на писмената фаза на производството, писмено да изложат пред Съда съображенията, поради които искат да бъдат изслушани от него. Тези съображения — които не бива да се смятат за писмено изявление или становище и чиято дължина не би трябвало да надхвърля три страници — трябва да отразяват конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и от тях трябва да личи кои части от преписката по делото или от доводите тази страна счита за необходимо да развие или да оспори по-подробно в съдебното заседание. Общи съображения, като например за важността на делото или на въпросите, които трябва да бъдат решени от Съда, сами по себе си не са достатъчни. Въпреки че може да протича различно в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, по общо правило заседанието пред Съда включва три отделни части: същинските устни състезания, въпросите на членовете на Съда и репликите.

БЪРЗО И СПЕШНО ПРОИЗВОДСТВО

При условията, предвидени в чл. 23а от Статута на СЕС и в чл. 105-114 от Процедурния му правилник, в някои случаи преюдициалното запитване може да бъде разгледано по реда на бързо или на спешно производство. Решението за разглеждане по реда на тези производства се взема от Съда въз основа на представено от запитващата юрисдикция надлежно мотивирано искане, в което се излагат правните или фактическите обстоятелства, обосноваващи прилагането на съответното производство, или по изключение — служебно, когато естеството на делото или конкретните обстоятелства по него изглежда налагат това. Съгласно чл. 105 от Процедурния правилник, определено преюдициално запитване може да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове. Доколкото това производство налага съществени ограничения за всички участници в него, и по-специално за държавите членки, които трябва да представят писмено или устно становище в много по-кратки от обичайните срокове, разглеждането по реда на посоченото производство трябва да бъде поискано само ако са налице особени обстоятелства, които оправдават необходимостта Съдът да се произнесе бързо по отправените въпроси. Спешното преюдициално производство, посочено в чл. 107 от Процедурния правилник, се прилага само по отношение на казуси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие и налага още по-строги ограничения за съответните участници в производството, тъй като намалява броя на участниците, които могат да представят писмено становище, и в изключително спешни случаи допуска писмената фаза на производството пред Съда изобщо да не бъде провеждана. Ето защо разглеждането по реда на това производство трябва да бъде поискано само ако с оглед на обстоятелствата е абсолютно необходимо Съдът да се произнесе в съвсем кратки срокове по въпросите, отправени от запитващата юрисдикция. За да може Съдът своевременно да реши дали следва да приложи бързото или спешното преюдициално производство, в искането трябва точно да се посочат правните и фактическите обстоятелства, които установяват неотложността, и по-специално рисковете, които биха възникнали, ако запитването се разгледа по реда на обичайната процедура. Спешното производство беше въведено вследствие на внесено от Комисията предложение (след консултации със Съда) на Съда да бъдат осигурени необходимите средства, за да може „да се произнася във възможно най-кратки срокове“ чрез въвеждането на производство, което „да позволи бързо и правилно разглеждане на преюдициалните въпроси относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие“. Делата, които се разглеждат по реда на спешното преюдициално производство, се приключват средно за 66 дни, а продължителността на производството обикновено не надвишава три месеца. Следователно напълно е постигната основната цел, която си постави Съдът, а именно решаване на този вид дела в най-кратки срокове — от около два до четири месеца — с възможни малки отклонения в зависимост от степента на спешност.

ПРАВНА СИЛА И ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА СЪДА НА ЕС

Решението на Съда е абстрактно като оставя на националния съдия задачата да вземе решение по спора. СЕС се въздържа да се произнася по валидността на националните норми, включително норми по изпълнение на съюзното право. На практика обаче тълкуването често повлиява поведението на националния съдия и води до посочване на конкретното разрешение, което той да приложи по спора. Преценката за валидността на производен акт не води до отмяна. Ако Съдът го обяви за невалиден, решението му е задължително за националния съдия, който не прилага невалидната разпоредба при решаването на спора. Но и всички други национални юрисдикции трябва да считат акта за невалиден (International Chemical Corporation). За автора на акта остава да вземе необходимите мерки. Силата на решенията по тълкуването на разпоредба на съюзното право разделя доктрината и дори самия Съд. Тук не става въпрос за сила на пресъдено нещо – тъй като няма отсъждане – а за „абсолютна сила на разтълкуваното нещо“ (Ж. Булюи). Случва се Съдът да препрати към тълкуване, което е дал по-рано по друго дело по същия въпрос. Той обаче си запазва възможността да измени тълкуването в зависимост от развитието на съюзния правен контекст (Deutshe Tradax). Що се отнася до действието на решението във времето, юриспруденцията на Съда е колеблива. В тълкувателни хипотези, след като е отсъдил, че правната сигурност налага да не бъде засягано положението, съществувало преди решението (Defrenne), Съдът приема, че съдията е този, който трябва да черпи изводи от тълкуването по предишен спор, но относно ситуация, съществувала преди (Denkavit). Що се отнася до преценката за валидност, след като прие обратното действие на решението си, Съдът определи към момента на произнасянето на решението последствията от установената невалидност (SA Roquette c/ France) по аналогия с чл. 231 относно производството за отмяна. Това ограничение обаче не може да бъде пречка за ищец, който по-рано е завел дело (Roquette SA).

ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ

Няма съмнение, че в хипотезите, когато национална юрисдикция е длъжна да отправи преюдициално запитване, неотправянето му представлява съществено процесуално нарушение и като такова – основание за атакуване на решението, когато то е атакуемо. Когато Съдът на ЕС постанови заключения по преюдициално запитване на национална юрисдикция, тя е длъжна изцяло да се съобрази с тях в своето решение по главното делото, което гледа. Обратното в пълна степен представлява нарушение на материалния закон и следва да се счита за основание за атакуване на решението на националната юрисдикция по делото по същество. По същия начин основание за атакуване на едно съдебно решение ще бъде всяко несъобразяване с тълкувателно решение на Съда на ЕС, включително постановено по запитване на юрисдикция, която няма никакво отношение към производството (друга юрисдикция от същата държава-членка или дори от всяка друга държава-членка) – практиката на Съда е общоприложим източник на правото на ЕС и като такъв е задължителна за всички национални органи. Незачитането ѝ е равнозначно на незачитането на писана правна норма – европейска или национална – т.е. е нарушение на материалния закон. Несъобразяването с това разбиране от страна националните въззивни или касационни инстанции е и тежко нарушение на правото на ЕС, ангажиращо отговорността на държавата.

БИБЛИОГРАФИЯ

• "Европейско право" - Жан-Клод Готрон;
• "Институционно право на ЕС" - Жан-Пол Жаке;
• "Какво трябва да знаем за ЕС" - Атанас Семов;
• "Някои проблеми в уредбата на преюдициалните запитвания в Гражданския процесуален кодекс" - Станислав Костов;
• ДЕС, ДФЕС;
• Процедурен правилник на Съда на ЕС;
• Практически указания към страните относно делата пред Съда на ЕС;
• Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания пред Съда на ЕС;
• "Доклад за прилагането на спешното преюдициално производство от Съда" - Vassilios Skouris;
• Становище 1/09 на Съда (пленум) от 08.03.2011 г. относно значението на ППЗ;
• http://www.eubg.eu/